Уродливият котарак

Тази история я намерих във Фейсбук. Автор е Мария Макарова, на руски, преводът е мой.

Уродливият Котарак

"На всички дяволски сухари и бездушни хора се препоръчва за четене . И ако вече сте го прочели, прочетете го още един път - 2 минути от времето няма да е напразно.

Нашия свят не винаги красотата ще го спасява. Ние правилно живеем в този свят, ако правилно го обичаме.

"Всеки жител на нашата къща, където живеех и аз, знаехме, колко грозен  е Уродливият котарак, кварталната котка.

Уродливият обичаше три неща в този свят: борбата за оцеляване, да яде "ако има какво", и така да се каже любовта. Комбинацията от много  фактори, както и бездомничеството, оставиха  върху тялото на Уродливия котарак незаличими следи.

Уродливия имаше само едно око. На същата страна му липсваше и ухото, а левия крак някога е бил счупен и изкривен под невероятен ъгъл, като по този начин се създаваше впечатлението, че котката винаги е била изкривена. Опашката му отдавна  е била откъсната. Имаше само едно чуканче, което  постоянно потрепваше. И ако не бяха многото белези, които покриваха главата и раменете му, макар да беше грозен , той можеше  да бъде  наречен "тъмно сива котка".

Всеки, който някога е поглеждал към него, реагираше по един и същ начин: "Каква грозна котка ! ". На всички деца  беше строго забранено да го докосват. Възрастните хвърляха бутилки и камъни по него да го държат надалеч , поливаха го с маркуч когато той се опитваше да влезе в къщата, или защипваха лапата му с вратата, така че той да не може да излезе.

Изненадващо, Уродливият котарак реагираше по един и същ начин. Ако го пръскат с маркуч - той  кротко мяукаше, докато на мъчителя не му доскучае от тази игра. Ако го замерят с  нещо - събираше краката си, като че моли за прошка. Когато виждаше деца, той се затичваше бързо към тях и потъркваше главата си в ръцете им , като мъркаше силно, молейки се за любов. Ако някой все пак го вземше, той веднага започваше да подръпва крайчето на  блуза, копче или нещо друго,което достигне.

Но, веднъж кучето на съседа нападна Уродливия. От моя прозорец чух лай на кучета и  викове  за помощ.Собственицте на кучета викаха Долу!" . Веднага се втурнах на помощ. Когато аз стигнах до него,Уродливият бе лошо ухапан, кървеше и бе почти мъртъв. Той се опитваше да стане , треперейки от страх и болка. Неговият гръб, крак и задната част на тялото му бяха напълно деформирани. Неговият тъжен живот беше стигнал до края. Следа от сълзи пресичаше челото му.

Докато стигнем дома ми ,котаракът пъшкаше и стенеше. Докато тичах към дома нме беше страх, че така го боли още повече. А той се опита да гризне (котешка целувка- бел. превод.)  междувременно ухото ми.

Спрях и, задавена от сълзи, го гушнах. Главата на котарака докосна дланта на ръката ми, златните му очи се обърнаха към мен, и чух ... мъркане! Дори изпитвайки  такава ужасна болка, котката е поискала за едно нещо - проява на любов! Може би една капка състрадание ... И в този момент аз мислех, че съм с най-любящото създание  всички които срещнах в живота ми. Най-любящото и най-най-красивото. Той просто ме погледна,сигурен, че ще бъдете в състояние да облекча болката му.

Уродливия  котарак умря в ръцете ми, преди да се прибера у дома и седях дълго на вратата, като го държах в скута си.

По-късно, мислех много за това как един беден инвалид е в състояние да промени моите възгледи,  за това какво е истинска чистота на духа, истинска любов и безкрайност. Така че това е истината. Уродливият  ми разказа за състраданието повече от хиляда книги, лекции, или разговори. И аз винаги ще му  бъда благодарна. Той беше осакатен в тялото, а аз бях с изкривена душа. Крайно време беше е за мен да се науча да обичам истински и дълбоко. Дайте любов към ближния си, без остатък.

Повечето от нас искат да бъдат по-богати, по-успешни, да бъдат силни и красиви.

А аз винаги ще се стремя за едно нещо - да обичам като Уродливия Котарак ..."

Това е за хора,които "Виждат",не за слепци и простаци,каквито са 99% от българите!
Този народ има още много да учи!
Все още съзнанието е на ниво - Племе!
Дано повече хора прогледнат чрез този истински разказ,казващ всичко с малко думи!

..когато прочетох разказа ме разтъсри. И после ме хвана яд. Мария не го е обичала тоя котарак. Не е направила нищо за да спре замерването с бутилки, мокрнето с маркуча, затискането на лапичките.
И когато вече е бил разкъсан, убит- седнала да си упражнява поетическата муза във Фейсбук. ;/
Защо не си го е взела вкъщи? Това е нямало да се случи. По описаното поведение си личи, че това е домашен котарак, по някаква причина останал на улицата ( вероятно стопанинът му е починал или от сорта).
Хората са го смятали за уродлив, но те са били причината той да стане такъв (белезите от рани, счупванията).
Не котарака. Хората живеещи в блока (Мария е рускиня, но живее в Канада, така че те или са руснаци или канадци) са уродливи.

Едно голямо БЛАГОДАРЯ и похвала, че си превел текста и се опитваш да го споделиш с повече хора! Докато го четох, дълбоко ме тогна и се замислих за много неща. Сигурен съм, че тези 2 минути които отделих си заслужаваха, и че ще ме променят, макар и малко!

Благодаря за думите :)

Тъжно.
Хората не са (сме) уродливи,ние просто сме хора - несъвършени и грешни!
Хора,обикновени.
Живота и хората можем да бъдем много гадни...........
можем да бъдем и много добри
Не помня кой писател го беше казал(Марк Твен,може би),но беше нещо подобно,че всички ние сме и добри и лоши - зависи на коя страница от живота ни ще попаднеш и ще ни видиш.
Дано да сме повече добри!
Също така е вярно,че най-силно може да оцени и да изпита любовта,този,който е бил лишаван от нея ......... това важи за всичко,не само за любовта!
Поздравявам те и дано не съм те отегчила