Слънцето яростно напичаше напукания асфалт, поставен на главната улица в Тиквениковци, Северозападна България, през 1989 година и никога след това не поддържан. 
Кръчмаринът, Боре Ракията, отегчено гонеше една тлъста муха, която лениво жужеше около масата.  Ламарините на селската кръчма се бяха напекли здраво и от лицето на Боре се стичаше пот. Потта пълзеше на гъсти, мацни вади по лицето и врата му и щедро обливаше мъжествено космясалите му гърди, поради което и точно за момента Боре Ракията изпълняваше функцията и на ароматизатор.
По телевизорчето, Респромче от края на 70-те, от няколко часа насам дуднеха за протестите в София. 
Боре надигна запотеното шише "Ломско пиво", отпи една юнашка глътка, погледна с крайчеца на окото телевизорчето и тежко въздъхна:

- Еее да е*а нинята мама да е*а са зе заланкали тука огърмеа ми главата.

Думите на Боре предизвикаха съвсем слабо раздвижване сред обичайните и единствени посетители на кръчмата, особено по това време.

- Кой? Я? - понадигна се от масата Ристо тракториста, отбил се сутринта уж да си вземе пакет вафли (щото кръчмата продаваше, то Боре кво ли не продаваше, а пък това дето не го продаваше може и да може да ти го намери) да и има за работа, а следобеда вече беше нещо средно между пиян и още махмурлия (от пиенето в кръчмата на Боре ефекта идваше едновременно).

- Неа бе. Тия - Боре махна неопределено с ръка към телевизора.

-Ааа..-Ристо изгуби интерес, но все пак за да се поддържа разговора попита- и кво сакат?

-Зел ли ги гявал- ядно процеди през зъби Боре- май сакат да манат Серго.

- А? Кво? Серго да манат? За кво? - не можа да се разбере точно дали Ристо хлъцна или изрази недоумение.

- Е*ем ли ги кой га- отвърна му Боре. - оно таа работа с политиката се е така, единия път ние , другеа път вие и един двама за тифирич, да има парлама. Слиза от власт Бойко иде Серго, слиза от власт Серго иде Бойко, Атаката и турците да праят джумбуш и те така те. Ма тия нали свалиа Бойко, турнаа Серго, оно не баш Серго, турнаа тоа чрънеа за параван, и съа теа у Софеа кво сакат не знам!

- Как какво бате Боре, не чуваш ли? Не виждаш ли? - намеси се в разговора поета Гунчо Дърмонски, който случайно минаваше покра кръчмата с магарето и се беше поспрел да хване от съмнителната сянка на тенекиената сграда.
- Ето на, не може повече така! Хората не издържат. Въртят се едни и същи, навсякъде мафия, един мафиотин искаха да го слагат баш шеф на големата полиция..

- Ъ, дедов. Ми кво, он Бойко дали не беше мафиотин, па те добар си е- изломоти Боре с малко особен глас и погледна към хладилника, където беше залепил снимка на Бащицата.
- И на Серго па кво? - гласът на Ристо тракториста леко потрепери.

- Ами не може така!- продължаваше със своето Гунчо. - ето на виждате ли, поради корупцията няма инвестиции, не се отварят европейските фондове..

-Гуне! Гуне ти да мълчиш! - надигна се Ристо от масата- Я таа твойта Европа у гъза че ти я заврем! Барабар с онея къде говореха алафрангата по тиливизора и щеа да ни карат да работиме.

- Ама недей така бай Ристо! Не виждаш ли? Съсипват ни държавата разни партийни и мафиотски картели, унищожават ни и природата- на вискок глас понечи да обяснява Гунчо.

-Абе я твойта сискя! - кипна му вече на Боре и отцели един "цигански" шамар с опакото на ръката на Гунчо.

Селският поет залитна, изхлузи се през врата и пльосна до магарето. Копитното се подплаши и като всяко магаре в подобна ситуация се отдалечи на безопасно разстояние.
Гунчо стана, поизтупа си прахоляка от дочените панталони и с настроение на препикано мушкато се затътри след животното.

 И само Пенка Библиотекарката, свидетел на цялата история, защото подслушваше и поглеждаше иззад пердето на съседната къща бе свидетел на цялата история.
Пенка, както е знайно обичаше Гунчо.
Седна зад екрана на компютъра.Синята светлина обля лицето и.

"НОВА ФОРМА НА ПРОТЕСТ СЕ ПОЯВИ В ТИКВЕНИКОВЦИ"- изчаткаха пръстите и по клавиатурата - "ЕДИН ЧОВЕК СЕ ОПИТА ДА МИСЛИ.." .