Прочетен: 2984 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2019 10:47
Честина Нова Година, скъпи блогъри и пътешественици! Да сте здрави и благословени, за да можете да обиколите всички мечтани кътчета на света!
Да, вярно...малко късно идва поздравът ни за Новата Година, но пък е от сърце. Дано всички да сте я посрещнали щастливи и усмихнати на хубаво място, с хубави хора. Защото за нас беше така.
Спонтанно решихме да променим тази година нещо и къде, къде? Ми хайде да е Тунис!
Прелетяхме с чартърния полет над средиземноморието и се озовахме в Африка.
( Моля, кликвай върху снимките)
Вълнувахме се. Не бяхме стъпвали на този континент.
Летището в Тунис ни посрещна малко навъсено и облачно, но за сметка на това топло и приятно.
Все пак 29-ти декември е. Сбогувахме се с екипажа на самолета и се отправихме да свършим множеството бюрократични изисквания на тунизийска земя.
На летището трябваше да попълним специални карти в два екземпляра, от които единият остава при проверката на паспортния контрол, а другият си пазим в паспортите за датата на връщане. Трябва да знаете, че не бива да внасяте тунизийски динари, обменени някъде другаде, а не в Тунис. Не трябва и да изнасяте динари, в случай че ви останат непохарчени при покупките в Тунис. Ако имате такива, то преди обратния полет трябва да ги обмените отново в долари, или евро.
Та след като предварително знаехме тези неща ни се струваше доста сложно и протяжно за изпълнение и се чудехме колко ли време ще висим на летището в Тунис. Нищо подобно, обаче не се случи. Може би, защото в този момент само нашият самолет кацна и чакаше обслужване. Попълнихме каквото трябваше, минахме паспортен контрол и се запътихме към автобуса за трансфер към избрания хотел.
Бяхме избрали хотел „Винчи Марилия“ в курортния град Хамамет.
Прекрасен четиризвезден хотел с всички удобства за едно перфектно прекарване и посрещане на Новата Година.
„Глезени“ от любезните домакини се наслаждавахме на уюта на „Винчи Марилия“. Огромното мраморно фоайе на хотела ни посрещна светло, бяло и с новогодишна украса.
Мраморът тук очевидно е на почит, защото е вид изолация през летните горещини.
Насладихме се и на топлия вътрешен басейн.
Максималните температури по товаеме на годината в Тунис са 16-17 градуса. Време не много приятно за плаж и къпане в морето, но пък уникално за разходка по плажа. Разположен на самата плажна ивица нашият хотел ни предостави бърз достъп до мекия, златист пясък и гладкото и тихо море.
Няма такъв кеф....хем е декември, хем сме на морето, хем и слънцето ни облива с топлите си щедри лъчи.
Няма го студения сняг, няма го смогът от тежък и мръсен въздух... . Има само слънце, море, пясък и ние там – щастливи, доволни и благодарни за този уникален миг и това щастие, което преживявахме.
Беше ни хубаво. Беше ни романтично. Забавлявахме се с всичко видяно.
Даже поиграхме петанга.
По плажната ивица повървяхме 2,3 километра боси и окрилени от мига. А плажът като, че ли нямаше край.
Излязохме на крайморската алея.
До нея булевардът по това време на годината беше спокоен и само конските впрягове, предлагащи разходка на туристите тупуркаха по асвалта.
И по плажната ивица и по крайморската алея ни „налитаха“ като конски мухи амбулантните търговци. Много нахални същества – ти любезно им отказваш ( от куртоазия любезно) да купиш нещо, те продължават да те гонят... И въпреки това усещането от тази разходка беше изключително приятно.
Приятна беше разходката и до Медината (стария град) на Хамамет. Зад крепостните стени на града се крие тяхната „капалъ чарши“.
Всичко по тесните сокачета беше осеяно със сергии и разбира се с подмазващи се и атакуващи търговци.
Ние си купихме туй-онуй. Декоративни чинии, тарамбуки, чанти от естествена кожа и се полюбувахме на шаренийката.
Настъпи и момента за новогодишната нощ. Домакините доста се бяха постарали. Във фоайето на хотела ни чакаха красиви маси с коктейли, на които гостите на хотела се насладиха.
А в ресторанта.... нямам думи. Този път готвачите бяха надминали себе си.
То и без това на Ол инклузив пада велико плюскане, ама сега.... То не щеш ли скариди, торти, сладкиши, ордьоври, агнета, арабска кухня. Абе от пиле мляко, дето му се вика.
Хапнахме, пийнахме и под ритмите на живата музика потанцувахме. Музикантите свиреха парчета от световната поп музика. Да не забравяме, че бяхме в Тунис, затова „черешката“ в танците беше изненада. Появи се жена, специално облечена и под ритъма на ориенталските танци разкърши снага. И както всички си седяхме по масите уникалния ориенталски ритъм, като че ли ни съживи. Събрахме се в кръг и започнахме да аплодираме танцьорката. Очевидно адреналина скочи и май-май доста се харесаха ориенталските ритми. Включихме се - няма как.
Поядохме, попихме, потанцувахме , посрещнахме Новата Година. Идваше, обаче деня за връщането ни в България. Последни контакти с атрактивния ни екскурзовод с прекрасно име Хабиб (любим).
Самият Хабиб беше завършил туризъм в България през соца и перфектно си вършеше работата.
Пристихнахме на летището за обратния полет. Екипажът също беше посрещнал Новата Година в Тунис. Всички бяхме доволни, щастливи и усмихнати. Както и на идване, така и на връщане прелетяхме над вулкана Етна, който сега се виждаше перфектно от прозорчето на самолета.
Вълнувахме се и от тази гледка. Абе въобще....много ни дойдоха вълненията в началото на годината. Ма все приятни и незабравими. Пожелахме си дано така да ни върви през цялата предстояща година. Пожелахме си и отново да се върнем в Африка, живот и здраве, защото много ни хареса... .
Поздрави!