Нарочно го пускам тоя разказ сега, след свети Валентин, макар, че бе публикуван по-рано. Щото Радка от Биримирци не ги обича тия работи с романтиката- карат я да се нерви, а когато Радка е злобна очите й светят страховито, едно в светлината на праведния гняв на Небето, а другото- със сумрачната светлина на езическите богове. Разбира се, Радка не съществува физически. Тя се роди в главата на един уличнен философ  в една от онези дълги, тъмни и протяжни нощни смени на работа, когато с колегите нямахме какво друго по-смислено да правим, освен да си говорим за жени.  Та така- представям ви Радка, духът на митичното Биримирци, полъх на вечерен вятър и алкохолно изпарение от кремиковските цистерни.

https://otvadkoritsite.wordpress.com/2019/02/10/milenmarinovradka/?fbclid=IwAR2iVJbLESK5Jfes2gtg2JkmMje1lhZW720D4L7GJPX_63JntWBOOGfRFtU