Пак обливаш ме с мълчание,
мое прелестно мечтание.
Да, аз зная, че уви,
влюбена във друг си ти.
Ала знайно е добре
-власт не може над сърце.
Та така и аз сглупих.
Взех, че в тебе се влюбих.
И от онзи мрачен час,
вехна, гасна тихо аз.
Не отвръщаш. Не те е еня.
Към мен си вечно тъй, студена.
И как съдбата да обърна?
Ех, да можех да те зърна...
Ала няма. Ти мълчиш.
Със мен не щеш да съгрешиш.
Поврага ти. Отде се взе?
И как ума ми ти превзе?
Добре, че имам си ракия.
От себе си ще те измия.