Горе-долу веднъж в годината, майка ми, селска женица от Северозапада, провежда систематичен и съвсем целенасочен геноцид над кокошките. Обикновено седмица-две преди това я обзема едно специфично мрачно настроение и казва: „Много са ми. Не мога да ги гледам повече“ и започва решително и методично да привежда пернатите животинки във вид и състояние изключително подходящи за базов продукт на творения като „пиле със зеле“ или „кокоша чорба“.

Разбира се, всичко това не се случва изведнъж. И не, че на майка ми й липсва желание, но все пак жената е възрастна, уморява се бързо, пък и светлата част на деня, в продължение на която обикновено се извършват ритуалите по обезперушинване  и изваждане на вътрешностите на клетите птици не е безкрайна.

Работата е там, че и кокошките, сами по себе си, не са особено умни и предвидливи създания. Свикнали да виждат в образа на майка ми мистичен и могъщ благодетел, който редовно ги снабдява с щастие под формата на хранителни отпадъци, треви и зърно животинките се отнасят към нея с доверие и дори бих казал привързаност.  Те весело каканижат, щурайки се пред краката й ( както и пред краката на всякое друго човешко същество, междувпрочем), което ги превръща в лесни жертви на нейните, често свързани с яхния, намерения.

Така и по-миналата година, като заесеня и заедно с падащите листа и студените ветрове дойде увеличаващ се дефицит на евтини ресурси за изхранване на кокошките (като се оберат плодовете и зеленчуците и оплеви тревата за селскостопанските животни остава само зърното), майка отново започна да гледа мрачно и да набелязва с поглед  една или друга птица.

Както казах по-горе, кокошките не са особено умни животни. Обикновено първите жертви падат много лесно. Това най-често са най-охранените и всъщност заемащи някакъв вид привилегирована позиция сред кокошето общество пернати. Тези кокошки  са свикнали първи да идват да ядат, стоят на стратегическа позиция в близост до вратата на двора и често са доста дебели, та не могат да бягат бързо. Втори под ножа минават „кьопавите“ – кокошки с наранени крака или такива , които поради някаква друга причина не могат да бягат особено бързо. Следват „втория ешелон“ кокошки, тези, които са приближени на „привилегированите“ . Забелязал съм, че именно тези кокошки са и доста агресивни, те гонят другите птици в по-далечи краища на двора и често накълвават своите посестрими, проявяващи нахалството да дотичат при раздаването на храна.  По този начин, леко-полеко птиците, по една, по две на ден заминават за фризера.  Обикновено докато се усетят какво става бройката им намалява чувствително- поне наполовина.

И така, въпросната есен на 2016 година, бройката на кокошките в нашето малко селско стопанство започнала да намалява. Сигурно вече били стигнали, че дори задминали половината, когато две от птиците се усетили. И се превърнали в емигрантки.

Първата от тях, явно не била преценила достатъчно добре ситуацията, защото  решила да потърси политическо убежище при кучето. Не особено умна идея. През жарките дни на лятото, когато имало много храна, пък и метеорологичните условия не предразполагали към особени действия нашия Бъки, кокошката намерила сгодна далавера, кълвейки от храната на кучето.  Него го мързяло да я гони, пък и понеже му било горещо рядко влизало в колибката си. Разбира се, птицата се възползвала от ситуацията и се самонастанила в кучешкия дом.

Това траяло десетина дена, а когато изведнъж застудяло, Бъки започнал да предявява претенции спрямо колибката си (очевидно не бил съгласен да има наематели, а още повече- да приютява бежанци) и в един момент сдавил клетата птица.

Тъжно но факт- когато в българските села някоя домашна птица пострада, тя получава едно единствено лечение- българската трезвомислеща домакиня вкарва в употреба ножа и изпраща клетата кокошка към утешение в  Елисейските полета на пернатите.

Друга кокошка обаче се оказала по-умна.  По някакъв начин животното забелязало, че и на всичкото отгоре осъзнало, че нашият двор е разделен на две части, преградени с телена ограда. В едната част живеят така наречените „дърти“ – стари кокошки, изкарали поне една зима и снасящи яйца.Обикновено това са трийсетина женски и 1-2 петли.  В другата част са „младите“- това са пилетата, излюпили се през лятото, които в най-добрия случаи са достигнали статута на „ярки“, тоест още непроносили кокошки и непропели петлета.  Тях майка ми не колеше- едно, че много от „младите“ все още не са полово диференцирани и не е много ясно дали са бъдещи носачки или петли и друго, че на село кокошки си трябват и през зимата, че и през пролетта.  

Преградата между двете ята птици е по-скоро символична и същестува само през деня- вечерно време се премаха и „дърти“ и „млади“ кокошки се отправят към една и съща част на двора, където, обаче, нощуват в два отделни курника.

Та тази, втората кокошка, емигрирала- присъединила се към ятото на „младите“. Тя започнала вечер да нощува в техния курник, а през деня- да ходи от другата, чуждата страна на телената ограда. Превърнала се в „млада“. Имитирала успешно всекидневното поведение на ярките и общо взето бързо се интегрирала в обществото на незастрашените от клане кокошки.

Разбира се, ако и да е успяла да заблуди своите посестрими от „младото“ ято , майка ми не успяла да излъже. Но пък жената беше толкова трогната от опита на птицата да спаси перушината си, че я пожали, не я закла. Мисля, че кокошката е жива и до ден-днешен.

Интересна история.

Имам "касателни" наблюдения върху гледане на живтни покрай един мой възрастен човек познат и неговите впечатления и опит са ми в някаква степен интересни.

Ще му разкажа тази история, той също сменяше кокошки, ярки, които започнаха да носят към началото на зимата и аз разбира се, си купувам от него яйца и какво ли не домашно.

БРАВО НА ТАЗИ КОКОШКА!

И браво за подкрепата ти към възрастния човек. Защото това е наистина много важно за малкия човек, дребния селскостопански производител- някой да оцени труда му, да го подкрепи, купувайки яйце, литър мляко, килограм плодове или зеленчуци. За селянина това е препитание. А градският човек печели чиста и вкусна храна без консерванти, нитрати и "Е"-та. И често - на цена по-ниска от тази в големите вериги.

Всъщност мисля, че то й ме подкрепя, поне от моя гледна точка е така

Иначе край мен в цба яйцата голямия л размер са под 4 лв, а аз му давам за 10 яйца 4-5 лв и примерно баницата действително става различна и жълта с неговите яйца

има един друг производител негов слески който прави чудесно сирене и каюкавал и мляко, поне за мен сиренето му е БОЖЕСТВЕНО, единственото бяло сирене което ям, защото аз от години ям само зелено и синьо сирена вносни, но това домашното от другия производител е ВЕЛИКОЛЕПИЕ