Човекът, който пръдна в асансьора,
няма как на някой да е мил.
Пръднал е когато няма хора,
после е вратата затворил.

Излязъл той. Пръднята си остана
с тежкия си дъх на чревна смрад
на обонянието нанася рани
и кара те да мразиш тоя свят.

Кажи бе, изрод- боб ли яде,
та не можа да стискаш още минута-две?
Или пък дирникът ти те предаде,
може би със стомах си развален?

Пътуваме нагоре-към етера,
човекът-аз и нечия пръдня,
пръднята ще направи кариера,
а мене някой ден ще уволнят.

Задушно е в асансьора.И някак тежко.
На пръднята й е леко-тя е газ.
И мисля си- "че то си е човешко"
и взех, че в асансьора пръднах аз.