Постинг
18.11.2012 20:08 -
Магарето
Автор: whitebarde
Категория: Други
Прочетен: 2204 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.12.2020 21:01
Прочетен: 2204 Коментари: 2 Гласове:
8
Последна промяна: 26.12.2020 21:01
Имало едно време едно същество. То било сиво на свят. Имало четири криви крака, които завършвали с копита. Имало и опашка, с дълги твърди косми. Главата му била голяма, гласът дрезгав. И на всичкото отгоре имало две дълги, остри уши. Казано с думи прости- то било магаре.
магарето живеело в един кирпичен обор,в местност, намираща се на границата с пустинята. Било младо, а собственик му бил един грънчар. Освен магарето в обора живеели няколко овце и един вол.
Една нощ дъсчената врата на обора се отворила и в помещението влязло дребничко мургаво момиче, на около 16 години, придружено от съсухрен и висок мъж Хората били парцаливи и гладни, а навън било много студено. Магарето и волът имали малко изсушена трева в яслата, които трябвало да споделят през нощта. Но мъжът се приближил към животните и кротко им казал: "Моля ви, нека момичето пренощува в сламата, тя е бременна, а в обора е много студено и се страхувам да я оставя да спи на земления под". Магарето погледнало съсухрения мъж, после погледнало вола, големите си тъжни очи и леко отрдъпнало назад.
Магаретата са издръжливи животни и макар да не обичат да гладуват, могат да изтърпят да заспят гладни. Волът отначало не бил много съгласен с идеята да остане гладен, но като видял магарето да се отдръпва -пристъпил назад и той.
Дъсухреният мъж приклекнал и се присвил до стената на обора, загръщайки се с част от дрипите и скоро всички се унесли в дрямка.
Но през ноща момичето започнало да пищи от болка. Да се превива. Магарето не разбирало какво става..но не реагирало. От писъците грънчарят се събудил и влязал в обора, хванал слабоватия мъж за врата ..което не бло особено трудно и го извел навън. Какво са си казали магарето не чуло, но младежът влязъл в обора, хванал момичето за ръката и казал,че са им разрешили да останат до изгрев слънце.
Момичето обляно в пот от болката стиснало ръката на мъжа и след известно време престанало да вика. А в яслите до нея вече имало едно човешко дете.
Магарето знаело какво се е случило, защото било виждало вече овцете да раждат.
Момичето притиснало детето към гърдите си и се опитало да загърне детето с парцаливата си дреха.
Било много студено.
Детето проплакало, издало няколко гукащи звука..и взнезапно започнало да посинява.
От студ.
Мъжът съблякал своите дрехи и загърнал момичето и детето. И започнал да разтрива момичето, тя била изгубила много кръв, а когато загубиш кръв губиш оросяване..и ако е студено можеш да умреш.
Тогава магарето разбрало- било много студено и момичето щяло да умре.
То се приближило внимателно към яслата, за да не уплаши хората и тикнало голямата си грозна, ръбеста глава до момичето.
Момичето обгърнало главата на магарето с ръце, а магарето опряло топлата си морда до телцето на детето и го топлило с дъха си.
Така преминала нощта.
На сутринта грънчарят изгонил странните хора, а магарето забравило за случката.
Дните му минавали неусетно. Както на всяко грънчарско магаре- рано сутрин носело мокра глина от реката, следобяд пренасяло дисагите със заготовки до пещта, а вечер изпечените гърнета до дома на грънчаря. През няколко дни, като се съберяли много гърнета, грънчарят товарел една каруца и магарето отивало на пазар
И така си вървели дните. Когато се счупело някое гърне магарето ядяло бой. Когато грънчарят не успеел да продаде гърнетата - не ядяло нищо. Минавало време. Овцете отдавна били умрели, волът и той. Овцете живеят десетина години, воловете могат да откарат до 20..а магаретата обикновено доживяват до 40.
Магарето остаряло.
Вече не можело да работи.
Краката му се изкривили още повече, по тялото му се появили рани, вдлъбнатините над очите му още повече хлътнали, а очите му вече виждали зле. И макар да било сиво като младо, сега било бяло, защото магаретата също както и хората побеляват.
И собственикът му и купил ново магаре, а нашето магаре повел към градския кожар- да го заколят и продаде кожата.
Тъкмо вече наближавали града и един висок младеж с дълга коса и топли, кафяви очи ги спрял.
"Къде отиваш, братко?"-попитал той грънчаря.
"До града, ще го заколим и ще продам кожата"- отговорил грънчарят.
"Слушай побратиме, продай ми това магаре. Ето ще ти дам една сребърна монета за него"
Грънчарят се съгласил.
Магарето тръгнало след младежа. То се чудело защо са го купили. Личало си, че е старо и вече не може да работи. Но..младежът не го и карал. Вървял пеша. А магарето го придружавало.
Всъщност те рядко били сами- обикновено с младежа вървели много хора. Но никой не яхвал магарето или не го товарел. А самото то поукрепнало.
Един ден младежът се приближил към магарето и нежно го погалил: "Слушай, утре ще трябва да ходим в един голям град. Разреши ми та те яхна, защото там не пускат пешаци"
Магарето кимнало.
На другия ден животното било смаяно: всички хора били излезли по улиците на големия град. Пеели песни и постилали пътя на дългоухото създание с палмови листа "Идва царят на света" викали те.
Полека -лека денят превалил и се свечерило. Магарето стояло вързано за дирека пред вратата на един дом. В този момент към него се приближил младежа, който някога го купил от грънчаря и сега се водел негов стопанин.
"Кажи ми"-попитало магарето-"Ти си царят на света. Защо ме купи? Защо се грижиш за едно старо болно и ненужно животно като мен?"
"Не аз" -отговорил младежът- "Царят на света си ти. Нямаше да съм тук сега, ако не беше спасило живота ми, топлейки ме при моето раждане" Истински важните са не пълководците, владетелите, религиозните водачи. Нито дори боговете. Цар на света е този, който пряви правилното нещо в правилното време. Като онова магаре.
Тая приказка искам да посветя на Даниела Зидарова, щото е много точна девойка, супер човек и задава яки теми в аска
Една нощ дъсчената врата на обора се отворила и в помещението влязло дребничко мургаво момиче, на около 16 години, придружено от съсухрен и висок мъж Хората били парцаливи и гладни, а навън било много студено. Магарето и волът имали малко изсушена трева в яслата, които трябвало да споделят през нощта. Но мъжът се приближил към животните и кротко им казал: "Моля ви, нека момичето пренощува в сламата, тя е бременна, а в обора е много студено и се страхувам да я оставя да спи на земления под". Магарето погледнало съсухрения мъж, после погледнало вола, големите си тъжни очи и леко отрдъпнало назад.
Магаретата са издръжливи животни и макар да не обичат да гладуват, могат да изтърпят да заспят гладни. Волът отначало не бил много съгласен с идеята да остане гладен, но като видял магарето да се отдръпва -пристъпил назад и той.
Дъсухреният мъж приклекнал и се присвил до стената на обора, загръщайки се с част от дрипите и скоро всички се унесли в дрямка.
Но през ноща момичето започнало да пищи от болка. Да се превива. Магарето не разбирало какво става..но не реагирало. От писъците грънчарят се събудил и влязал в обора, хванал слабоватия мъж за врата ..което не бло особено трудно и го извел навън. Какво са си казали магарето не чуло, но младежът влязъл в обора, хванал момичето за ръката и казал,че са им разрешили да останат до изгрев слънце.
Момичето обляно в пот от болката стиснало ръката на мъжа и след известно време престанало да вика. А в яслите до нея вече имало едно човешко дете.
Магарето знаело какво се е случило, защото било виждало вече овцете да раждат.
Момичето притиснало детето към гърдите си и се опитало да загърне детето с парцаливата си дреха.
Било много студено.
Детето проплакало, издало няколко гукащи звука..и взнезапно започнало да посинява.
От студ.
Мъжът съблякал своите дрехи и загърнал момичето и детето. И започнал да разтрива момичето, тя била изгубила много кръв, а когато загубиш кръв губиш оросяване..и ако е студено можеш да умреш.
Тогава магарето разбрало- било много студено и момичето щяло да умре.
То се приближило внимателно към яслата, за да не уплаши хората и тикнало голямата си грозна, ръбеста глава до момичето.
Момичето обгърнало главата на магарето с ръце, а магарето опряло топлата си морда до телцето на детето и го топлило с дъха си.
Така преминала нощта.
На сутринта грънчарят изгонил странните хора, а магарето забравило за случката.
Дните му минавали неусетно. Както на всяко грънчарско магаре- рано сутрин носело мокра глина от реката, следобяд пренасяло дисагите със заготовки до пещта, а вечер изпечените гърнета до дома на грънчаря. През няколко дни, като се съберяли много гърнета, грънчарят товарел една каруца и магарето отивало на пазар
И така си вървели дните. Когато се счупело някое гърне магарето ядяло бой. Когато грънчарят не успеел да продаде гърнетата - не ядяло нищо. Минавало време. Овцете отдавна били умрели, волът и той. Овцете живеят десетина години, воловете могат да откарат до 20..а магаретата обикновено доживяват до 40.
Магарето остаряло.
Вече не можело да работи.
Краката му се изкривили още повече, по тялото му се появили рани, вдлъбнатините над очите му още повече хлътнали, а очите му вече виждали зле. И макар да било сиво като младо, сега било бяло, защото магаретата също както и хората побеляват.
И собственикът му и купил ново магаре, а нашето магаре повел към градския кожар- да го заколят и продаде кожата.
Тъкмо вече наближавали града и един висок младеж с дълга коса и топли, кафяви очи ги спрял.
"Къде отиваш, братко?"-попитал той грънчаря.
"До града, ще го заколим и ще продам кожата"- отговорил грънчарят.
"Слушай побратиме, продай ми това магаре. Ето ще ти дам една сребърна монета за него"
Грънчарят се съгласил.
Магарето тръгнало след младежа. То се чудело защо са го купили. Личало си, че е старо и вече не може да работи. Но..младежът не го и карал. Вървял пеша. А магарето го придружавало.
Всъщност те рядко били сами- обикновено с младежа вървели много хора. Но никой не яхвал магарето или не го товарел. А самото то поукрепнало.
Един ден младежът се приближил към магарето и нежно го погалил: "Слушай, утре ще трябва да ходим в един голям град. Разреши ми та те яхна, защото там не пускат пешаци"
Магарето кимнало.
На другия ден животното било смаяно: всички хора били излезли по улиците на големия град. Пеели песни и постилали пътя на дългоухото създание с палмови листа "Идва царят на света" викали те.
Полека -лека денят превалил и се свечерило. Магарето стояло вързано за дирека пред вратата на един дом. В този момент към него се приближил младежа, който някога го купил от грънчаря и сега се водел негов стопанин.
"Кажи ми"-попитало магарето-"Ти си царят на света. Защо ме купи? Защо се грижиш за едно старо болно и ненужно животно като мен?"
"Не аз" -отговорил младежът- "Царят на света си ти. Нямаше да съм тук сега, ако не беше спасило живота ми, топлейки ме при моето раждане" Истински важните са не пълководците, владетелите, религиозните водачи. Нито дори боговете. Цар на света е този, който пряви правилното нещо в правилното време. Като онова магаре.
Тая приказка искам да посветя на Даниела Зидарова, щото е много точна девойка, супер човек и задава яки теми в аска
Тагове:
Благодатният огън слезе на Божи гроб!
ДОГОДИНА КАТОЛИЦИТЕ ЩЕ ПРАЗНУВАТ ВЕЛИКДЕ...
По пътя на спасителя /1 част/
ДОГОДИНА КАТОЛИЦИТЕ ЩЕ ПРАЗНУВАТ ВЕЛИКДЕ...
По пътя на спасителя /1 част/
