Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2011 16:59 - Коледна приказка за Ценко и Митрофанка
Автор: whitebarde Категория: Други   
Прочетен: 2334 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 20.02.2015 20:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Заваля  снежец, тихо и кротко, та точно като за Коледа , покри с беличко разкашканата земя, попоскри носещите се по пътя найлонови торбички и кротналите се в драките кофички кисело мляко, та селянинът Ценко се опули на внезапно озарилата схлупената му одаичка светлина и с кротко промърморване: "Оооо оно навалело снег бе ма*а му да е*а" осъзна, че ще трябва да отхвърли юргана с ясен и категоричен замах , да си обуе дочения панталон и в крайна сметка да изрине пъртина до обора на магаричката Митрофанка.
Тая магаричка, някак си неусетно се беше превърнала в най-близкото на Ценко същество, още отпреди трийсет години, когато Ценко, доказвайки че е истински мъж, господар и командир, хвърли един хубав бой на жена си Бонка, която не владееше добре изкуството на правене на зелеви сърми с много лют червен пипер и я изгони поживо-поздраво, с детето на ръце, да опознае Родината и евентуално да я обикне. Когато след няколко дни Бонка дойде, придружена от двама левенти от Народната Милиция, Ценко се скри именно в обора, и защитен от нежното внимание на Митрофанка изчака оттеглянето на стражарите и най-вече на Бонка, без да удволетвори материалните и моралните и претенции.
Ценко, мощно загребвайки с лопатата, стигна до митрофанкините покои, отмахна резето и с внимание и грижа провери, дали светкат изправно китайските новогодишни лампички, които беше закупил за три лева от общинския пазар и беше инсталирал в обора, с единствената цел да създаде на Митрофанка коледно настроение.
Митрофанка го погледна и в погледа и Ценко прочете щастие, продиктувано от прекъсването на митрофанкината самота. Същата самота, която особено настойчиво в зимните месеци измъчваше и Ценко.
Лятно време Ценко и Митрофанка излизаха към поляните на селското околовръстно, като по пътя Ценко разменяваше по някоя и друга безсмислица със седналите край вратничките бабички и старци, а Митрофанка пощипваше някой и друг израстнал край пътя бодил и двамата в крайна сметка достигаха накрай село, където Ценко намираше я гъба, я някой донесен от реката кютук, който впоследствие натоварваше на гостоприемния митрофанкин гръб и отнасяше в село. Там, отчитайки, че докато са вървели Митрофанка все някакви неща е яла, Ценко и обясняваше за Световната криза и политиката на Дянков, и вадеше от кладенеца с емайлирана кофа вода, от която и Ценко и Митрофанка отпиваха жадно и едновременно, като вместваха някак главите си- ръбата и дългоуха при Митрофанка и валчеста с въшки при Ценко, в един братски, свързващ ги ритуал на водопоя.
Остатъците от неизпитата вода, Ценко изсипваше в голям, боядисан в черно варел, който всяка божа неделя служеше за хигиенните му нужди- Ценко улазаше у вареля, турваше на кесето- ръчна изработка малко ператен сапунец и жулеше яко, докъде докачи. После се изтриваше старателно с хавлиен пешкир, а употребената вода пущаше у доматите.
През зимата туй нещо нямаше как да се случи. Варелът продължаваше да си стои на двора и продължаваше да е бояисан в черно, но водата в него никак не искаше да се стопли. Ценко обаче, беше намерил изход от ситуацията, като компенсираше липсата на къпане с национализъм, жадно попиван от брошурките на ПП "Атака" и програмата на канала СКАТ.
Замислен, Ценко погали Митрофанка. Видимо,  единствената му другарка в живота се чувствуваше тъжно и самотно на Коледа. Така както и самият той.
Разбира се, Ценко беше опитал няколко варианта на социализация, още от предният ден.  Отиде при дядо Койчо за да му похвали парцуцата, но на дядо Койчо му бяха дошли сина, дъщерята,от околийския град,  че и внуците се бяха домъкнли от столицата, накачулили се на тенекиените си таралясници- втора употреба от някаква западна морга, а пък те- и децата и внуците Койчови, Ценко не го обичаха твърде.
Отби се и при болнавия бай Лико, там Ценко често дохождаше за да се топли, на Лико му даваха дръвца от социалните ама неговата бабушкера, оня вампирин Дешка го натири, та Ценко си опъна гумениците накъде дом.
Видимо и Ценко и Митрофанка щяха да си прекарат празниците сами.
Замислено Ценко размачка в джоба си брошурка на "АТАКА", грижливо предвидена да е в джоба и подръка, ако бобът нещо напъне.
Митрофанка изгледа Ценко политически ангажирано.
В този миг Ценко разбра.
Не след дълго, съпроводено с обилно пуфтене и коледни благословии, Ценко завлачи телевизора, София-81,  16-канала, цветен, в обора при Митрофанка. Ръгна буксата на Булсатком изотзад. Телевизорът светна и логото на СКАТ озари горния десен ъгъл на екрана. Ценко седна на едно дървено столче, което по принцип си се намираше в обора, гушна Митрофанка и двамата се загледаха в празничната програма.
Някъде навън беше Коледа...




Гласувай:
6



1. gocho52 - Красиво ти е магаренцето...
28.12.2011 10:36
Усмивка.
цитирай
2. whitebarde - :)
28.12.2011 23:47
Благодаря :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: whitebarde
Категория: Други
Прочетен: 315240
Постинги: 98
Коментари: 172
Гласове: 541
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031