Градът бил основан от елфите. Разправят , че преди хиляди години , по земите все още нямало хора ами бродели само елфи , джуджета и орки...и други раси имало , що са изчезнали днес , та името им останало само легенда , ала разправят ,че нейде далеч из Черните планини все още имало орки , а по краищата на света има елфи , че дори и елфически кралства...

Рунемор бил бащата на Рандивалд. Той бил от първите заселили се по поречието на Дан Нуб и един от тези , които основали Дун Анун- тъй се наричала Митрея  преди , когато още ги нямало хората.. Елфите основали още Капедун  , а до тях се заселили джуджета-ковачи що изградили от камък и желязо Хеорад. И дълго време живели в мир и сговор джуджета и елфи , защото нямало какво да делят , а полза имали и двата народа..

И тъй било до първото нашествие на Мрака , що го породила безумната алчност на Сат , лудия бог и затреперила земята от тътена на битката между боговете. И елфите веднага се включили в нея и много славни подвизи сътворили , ала сияйните им армии бързо се топели , понеже не били тъй крепки телата им , а дълговечността срещу меч не помага. Но привързани били сърцата им към Хор , Синът на Светлината , когото елфите наричали Истос.

И тъкмо когато силите им били на изчерпване , а надеждата –на път да погине , Гебур –ел синът на Сат се обърнал против него , а до този момент стоял неутрален и с него във войната се включили джуджетата и войските на Мрака били разгромени , а  Сет- низвергнат , столицата му Тиебу- разрушена а демоните , които му служели- затворени в кладенците на вечността...

Така завършила първата война между Светлината и Мрака , а подир нея земите останали пусти, защото много раси , народи и създания намерили в нея гибелта си.. Западнал Хеорад , обезлюдил се Дун Анун , запустели кулите на Капедун...

А години след това се появили хората...

Отначало , когато дошли били племена чергарски , що лесно умирали от болест , глад , студ или жега , ала сърдечно ги посрещнали елфи и джуджета и позакрепил се човешкият род , та хората се поразмножили и се създала Старата империя , а от императоския род била Нурсил , рандивалдовата майка...

Кратък бил животът на Нурсил , та Рандивалд не я запомнил твърде , но му останал спомен за коси тъмни като лятната нощ и зелени очи , като на Бастет , в които имало и нежност и сила...

Нурсил родила двама- Рандивалд бил по-големият , а имал още сестрица Мелики , най-красива сред земните смъртни , наричана заради бързината си Вятър...

Рунемор имал още четирима синове и още толкоз дъщери , ала всичките били елфи , и не били толкоз близки в сърцата си както Рандивалд и Мелики...

Но всичко е преходно на този свят.. камъкът се руши , багрилата на платовете-избледняват , желязото ръждясва , а кръвта човешка се уморява и в Старата империя навлязла в период на упадък..

Гневливи станали Императорите , а хората- алчни и охладняла дружбата между елфи и люде, а джуджетата се затворили в себе си и негостоприемни станали техните квартали в Хеорад...и малко  -помалко започнали да напускат , род по род , семейство по семейство , а след джуджетата и елфите , и къде отивали никой не знаел...докато в Херад не останало нито едно джудже а в Капедун- нито един елф..само в Дун Анун , който вече бил прекръстен на Митрея и станал столица на човешката империя само два елфически рода- Дунониан и Корнеол.. а и те започнали да западат и умора налегнала членовете им... дорде Корнеолите не се изгубили или напуснали пределите на тленния свят а от Дунонианите останали само Рунемор и децата му...

А след време и те били прогонени и тръгнали да се скитат по света в издирване на елфическите царства...

Това е историята на Рандивалд Дунониан , полуелфът , който напусна Дун Анун , наричан от хората Митрея и тръгна по суша да дири народа си- елфи , а заедно с него тръгна и сестра му Мелики , а техните братя и сестри се качиха на белите кораби и се отправиха по море да дирят...

Къде скитал Рандивалд отначало малко е известно , но знае се , че преди години се появил в Исовар  , малко планинско княжество , около границите на Източната империя. А където и да идел хората го почитали , защото безкрайна била неговата мъдрост и бил отзивчив и помагал всекиму а отплата не чакал. Така дивите планинци исовари го избрали за свой върховен шаман , а племенните вождове го слушали и следвали...
А станало тъй , че зло сполетяло страната Исовар. В столицата Бор се появил некромант , който нарушил бариерата межди живот и смърт и обрекъл и хора и зверове и природа на погибел. Опитал се Рандивалд да го спре , но планинците били победени с коварство и избити а сам Рандивалд бил омагьосан , макар и после от това да се родили дела велики... защото и друг Дунониан бил по това време в Исовар , и паднал под властта на магията , а туй била Мелики , и заради тази магия встъпили в прегрешение плътско и се родил синът им Клиф , който после се прочул из цялата земя като Клиф Печалния рицар или Клиф Знаменосеца , и извършил много подвизи , що се възпяват и разказват и до днес край лагерните оггньове...но това е разказано другаде.
Унищожена била Исовар , а чумата на немъртвите плъзнала навсякъде из оная долина, но Рандивалд макар и ранен избягал с оцелелите исовари към Черните планини , където получили помощ от тамошните орки и благодарение на тях се прехвърлили в Източната империя.
Бегълци били исоварите, като последни бедняци се озовали те в империята и нямало да преживеят зимата , та се наложило да станат наемници-войскари. А имало там владетелка Енарсил , що била детронирана от дома си, и тя събирала войска безчетна и вземала всеки под знамената си. И мнозина се записали в редиците на войската и а с тях и Рандивалд. Битка имало в равнините на Изтока , където Енарсил се сблъскала с узурпаторите. Случило се тъй , че в разгара на битката , отрядът на Рандивалд бил обкръжен , и щели да изгинат. Но поели командуването двамина- Рандивалд и Рейдж тауренът , та оформили клин и се спасили , а оцелелите ги избрали за свои предводители. И към тази войска се събирали отломки от разгромени армии , или просто бегълци и скиталци , защото силан била десницата на Рейдж , а огнено словото на Рандивалд. А те скоро прозрели , че уморен е светът от войни и крамоли, та създали учение ново , което говорело за баланс и покой , за мир и отмора. А хората се стичали под знамената им. И станали те известни под името "Воините в сянка". Не били наемна войска , а се издържали от дарения на привържениците на новото учение. Били закрилници на слабите и воювали за справедливост. Но няма ги вече...
Случило се тъй , че Рейдж Тауренът , срещнал жена на име Бандра и се влюбил в нея . А тя била жадна за власт и злато , но криела нрава си. бавно и полека оплитала в мрежи на заговори и клетви командири и ратници прости , като само рандивалд и се противопоставял във всичко , та люто го намразила и от всички на този свят най много искала да отсрани него...
И един ден докато Рандивалд се скитал надалече , болест повалила Рейдж , и Бандра разкрила своите козни- погубила Рейдж и завзела властта над "Сенките" , та когато Рандивалд се върнал срещнал копия наострени и бил прокуден . А "Воините в сянка" скоро почнали да търпят горчиви поражения и един по един се пръснали или погинали.. та останали малцина верни на Бандра , които дълги години мародерствали като обикновена разбойническа банда из покрайнините на източната империя..

А Рандивалд прекосил блатата на Мунт , изкачил безводните бели скали на платото Вар Асса и се озовал в страната Бдин , където властвал крал Азотец. И бил посрещнат радушно от краля и благородниците , та намерил за кратко благословен дом в тази земя.

                                            ***

Щастлив бил престоя на Рандивалд в земите Бдински... но неспокойно било сърцето му , а мисълта за елфите не му давала покой...та скоро започнал пак да скитаи да броди из планини и гори , по реченията на реките и около бреговете морски...
..и така намерил земите наречени Седмохълмие , която отпосле обикнал , и често го водели натам нозете му. А от  тези земи най-били на сърцето му две държави- кралството Нарготронд , където властвал върховният владетел на Седмохълмие- Берен от династията Ерхамион , и земите наречени Бурзум-хай , където живеели полудивите племена на зелените орки , с вожд Ог Евилневърдайс.
Но от всички народи на Седмохълмие най-много обикнал Рандивалд племената на Викингите- скитници , та случило се тъй , та се побратимил с един от тях- Ейнар Виндирсон и много са славните дела извършени от тези двамата. Но от тях най славно е едно- пленяването на Лимбоник.
Случило се така , че за кратко заживял Рандивалд в пущинаците между Бурзум-хай и Нарготронд , в бедно село със смесено население. Селяните го обикнали и почитали , поради голямата му мъдрост и познания за целебни билки сметнали го за  шаман.
Но случило се тъй , че зло налетяло от Север , нахлули черни орки в пущинаците ,разсипали земите на Нарготронд и достиганли селото на Рандивалд. А Рандивалд се бил с тях и с неколцина мъже отбранявал подстъпите към селото , докато жените и децата се укрият. А когато и последният от мъжете се строполил окървавен до Рандивалд , полуелфът сторил магия и избягал на Юг да дири помощ. Така се натъкнал на отряд Ферумгардски рицари , предвождани от принца им Келеб. Притекли се Ферумгардците на Рандивалд , отблъснали черните орки. А сред тях бродел старец , прегърбен , но с благородна осанка , и с обич гледал снажния момък отпреде си , що зе зовял Сивин..и отдалеч личало , че двамата са баща и син. Но Сивин с гняв отхвърлял бащините слова и вървял отпреде като буреносен облак..

Приближил се Рандивалд до стареца- за разтуха , ей тъй-поне с  дума да го утеши. Отметнал стареца качулката си- и открило се лице проядено от бръчки но със стоманен поглед. И радостен вик се откъснал от гърдите Рандивалдови , защото това бил Ейнар Виндирсон- неговия побратим.
Оказало се , че Ейнар и Ферумгард са тръганли на поход магически амулет да открият. А в древните скрижали Рандивалд открил , че с негова помощ времето назад може да върне и земята Седмохълмска да изцели, та тръгнал с тях.

...а докато бродели из пущинаците , намерили девойка , прикована към дърво, с красота неземна , но със нрав като лятна буря , червенокоса , с тяло като змия , с очи на котка , облечена като асасин, но с глас нежен като пролетно цвете. И просветнала в очите на Рандивалд обич към нея. Разправила тя на отряда че  е пленена от зъл магьосник , наречен Шадоу , и за да се развали магията трябва кръв. Смут обзел рицарите ферумгардски- никой не искал току-тъй да загине. Но тогава се изправил рандивалд и рекъл- "Нека всеки от нас даде по малко кръв. Така може част от силите си да поизгубим , но не малко кръв проливаме в битки. А по този начин магията ще рухне и тази неземна красота ще бъде свободна."
Тъй и сторили. Но щом и последният от рицарите порязал ръката си и кръвта му паднала на земята , гръм се чул  , извил се пушек и със смях девойката извикала: "Благодаря ви глупаци! Знайте , че аз съм демона Лимбоник и аз стоя зад нападенията на Черните орки. Аз съм тази която унищожи Амулета Алинаис. А вие сте обречени.."

И заклели се рицарите да я намерят и я убият...а в гърдите на Рандивалд се таели други чувства...

Другаде е разказно как била търсена Лимбоник , как бил открит магьосника Шадоу , на какви изпитания били подложени Рандивалд и Ейнар..как се разделили с отряда и двамата тръгнали сами да дирят червенокосата демонка...
...в крайна сметка я открили и тя била победена от Меч Викингски , Магия на Шадоу Велики и Мъдрост полуелфска...
..и за кратко била омагьосана от Шадоу , та станала жена на Рандивалд ..и не  е казано че това станало съвесем насила...
..но когато родила две деца-близнаци магията се развалила и Лимбоник завинаги се изгубила ...а Рандивалд вечно я търсел...

От нея той имал две деца : синът се наричал Асраил и наследил външния вид на Рандивалд , макар и да бил червнокос , и в него живеела магията на демоните , та бил многократно по-силен от хора , елфи и орки. А характерът му бил гневлив и непокорен.
Дъщерята се наричала Чилл , и на външен вид приличала на Лимбоник- червенокоса , стройна и зеленоока , макар и мургава като Рандивалд. Гласът и бил нежен , а характерът мек , но с тази мекота , на увита в коприна рапира. И наследила елфическото от баща си, удавала и се елфическата магия...

                                       ***

(следва продължение)