Това е един фентъзи свят...светът на Митрея .. той е реален и продължава да се развива... ако той те привлича- ела в www.larp-bg.org и потърси клан "Бдин"


Империята:



Ролплей код: легендарна държава от миналото. Обект на идеализиране и възхита.

Два века след като Императорите преместват столицата на Старата империя далече на Запад , Старата империя рухва под ударите на варварски племена. Източната част , където е старата столица Митрея се раздробява на множество кралства и градове -държави :полиси. От тях най- голяма е Митрея , включваща в себе си някогашната най-голяма крепост на империята Пиреос , някогашната централа на гарнизонните крепости Стражева кула , редица малки фортове и търговски селища. От полисите постепенно се издига Тирпит.
Западната част оцелява и там властва потомъкът на императорите крал Валкан. Благородниците в Западната империя , Митрея , полисите и провинциите всъщност са разклонения и наследници на някогашната императорска фамилия , като често имат примеси с владетелите на варваските кралства около Империята както и с управляващите вождове на номадските племена.
Във всички области и кралства действа все още законодателството на Империята , а благородническите родове номинално признават върховенството на краля на Митрея и на Валкан. В същото време борбите между кралствата , полисите и Запада за надмощие не стихва. често се намесват варварските княжества и номадските племена.

Западът:

Ролплей код: Кралство от феодален тип , както западноевропейските монархии от средновековието.

След рухването на Старата империя , нейната западна част оцелява със столица Калдария. Държавата носи името на столицата.
Последното което се знае е че или е избухнал заговор срещу краля или самият крал е изпаднал в жертва на мнителността си , но резултатът е явен- Валкан е скъсал връзки със останалия свят , избил е генералите си и налага на страната репресии. Част от аристокрацията бяга към Митрея.


Полисите:

Ролплей код : по подобие на античните градове държави. Някои притежават висока култура , други са просто варварски укрепления.
Всеки град-държава воюва сам за себе си , на ръба между просперитет и пълно унищожение. В най-силния полис Тирпит борбата межди два аристократически рода Гракхи и Скоти завършва с поражение и прогонване на рода Скот .  Прогонените завладяват града Стражева кула в Митрея , обезлюден и западнал поради чума и го превръщат в своя база. Впоследствие разгромяват изпратената наказателна експедиция от тирпитски и митрейски войски и слагат ръка на скритата хазна на някогашната империя. В резултат имат солиден ресурс за набиране на наемническа войска и гледат дръзко както към Тирпит , така и към самата Митрея.

Митрея:


Ролплей код: държава , по подобие на средновековна Византия. Управлява се от едри поземлени собственици , като населението е крепостно . Войската е наборна , като военначалниците са благородници . Високата гражданска йерархия носи и висока военна такава. Върховните военначалници са или самите владетели или кръвни техни роднини.

Страната е в упадък. Загубила е Стражева кула , в част от провинциите има вълнения. Някаква сила напада и опустошава крайните провинции с меч и магия. Владетелят на една от провинциите , бяга към Митрея , но е пленен нот разбойниците в Стражева кула, впоследствие осовободен успява да предупреди Митрея за надигналата се заплаха. Над главата на митрейци надвисват нови облаци.  И в тези дни на мрак , митрейци намерили сила в себе си да дадат на злото последен отпор. Пристигнали в страната пратеници от Капедун , които имали за задача да разкрият какво се крие в сенките на външните провинции. а митрейци се вдигнали и изпратили послание за мир към Стражева кула. А от отстъпниците им отговорили със съюз. Така хората се обединили , макар и за кратко пред надвисналата заплаха.  И в крайна сметка станало тъй , че Некромантът пленил владетелката на Митрея и съдбата и потънала в мрака.  А в битката наречена Последният пламък,  Азотец  Трети , пълководецът на Митрея се изправил в двубой срещу Некроманта и погинал , но преди да издъхне му нанесъл рана , а друидките от Капедун , които били с него в онзи ден  победили Некроманта , макар и едната от тях да била смъртно ранена и го лишили от силата му. Некромантът скоро бил разгромен , но оживял и с малцина слетовниц избягал отвъд пределите на страната.
Ала тежка била участта на митрейци... след разгрома на Некроманта , Стражева кула се отрекла от съюза си и подложила обезкървените и лишени от водач митрейски войски на сеч и кралство Митрея престанало да съществува...


Стражева кула



Ролплей код:  Военна империя . Възниква от бегълци , покорили или съюзили се с местно население. Притежава милитаристична структура. Войската е полу професионална- има наборен елемент по подобие на ауксилариите в Римската империя и професионален по подобие на легионите. Наборната войска има професионални командири , назначавани от легиона към който е прикрепена. Наборната войска е селячество и занаятчии , живеещи почти изцяло в селата, професионалната живее в градове , които по своята същност са и военни лагери.  Наборният войник има възможност да стане професионален след обучение , клетва към Империята и определен период служба като наборен. 
Стражева кула са атеисти.
В Стражева кула положението е сложно- от една страна там се  установила отцепническа власт на прогонените от Тирпит благородници. От друга страна Местните лордове търсели начин да придърпат чергата към себе си. Недоволно , експлоатирано и избивано , селското население се вдигнало на бунт , но Отстъпниците го смазали с железен юмрук. В крайна сметка властта на Отстъпниците се закрепила. За владетел си избрали лорд , наречен Скот , та отпосле народът бил наричан скотове , а самата държава- Скотия. Но за другите народи и в историческите извори тя най-често се нарича Стражевокулска империя.


Другите:
Като стожер на законите и идеалиоте на Старата империя са градовете Хеорад , Капедун и Дън Анун. Хеорад е градът на магжосниците. там са кулите на Висшата магия , които обучават маговете на школите (тези които играят по правилата на гадината). Капедун е градът на духовниците. Там се намира школата на Бардовете , Друидите и съдиите. Бардовете и Друидите владеят всички ментални магии , нямат нужда от мана. Дун Анун е някогашната столица на елфите. Впоследствие елфите заминават , като остават само 2 елфически рода - Дунониан и Корнеол. Дън Анун е градът на науката. Там се съхраняват и усъвършенстват техническите постижения още от времето на Империята.

Ролплей код:
Хеорад е университетски и изследователски център, нещо като Кеймбридж  и Оксфорд.
Капедун е духовно средище и свещен град , подобно на Ватикана , Мека или Йерусалим.


Заплахата . Некромантът.


Ролплей код : събития случили се в близкото минало. Бдински ларп 2009.

Всичко започва преди около двеста години , когато Император Ейзът Валкмор Втори , наречен от хората Реформатор , преместил столицата от Митрея в Калдария , далече на Запад. С това императорът целял две неща- да ограничи властта и правомощията на лендлордовете и клерикалите , пък и да се установи по-близо до майчините си земи , тъй като майка му не била столичанка, ами дъщеря на провинциален управител. Решението на владетеля стреснало лендлордовете и жреците , като намерили те подкрепа в лицето на Канъс , неговия по-голям брат. Канъс бил велик воин , и висш клерикал , ала лесно се поддавал на гнева и не зачитал твърде мнението на другите та за това императорските инсигнии били дадени от императора-баща на Ейзът , а Канъс останал само върховен лорд и клерикал , а туй му било малко.
Останал Канъс във Митрея , и събрал около себе си войска от лендлордове и клерикали и ги повел към Калдария, ала бил сразен и прогонен , прокълнат нито той самият нито негов наследник да стъпи в империята додето наследници на Ейзът бродят по земята. Дълго бродил Канъс , все по далеч от Митрея , прекосявал планини и гори , все на изток и изток , блата минавал и реки , полета и плата скалисти , дорде достигнал земята наречена Последна , където нито вода имало , нито дърво , нито звяр или птица , а само пустош безбрежна, от скали ,пясък и слънчев пек безпощаден. В тази земя открил Канъс развалините на град , отдавна изгубен и прокълнат , където някога боговете в битка с демоните влезли , а след това ги оковали и в дълбоки кладенци запратили. И успял Канъс да отвори един от тези кладенци и сключил договор с демонския род живеещ там- Демоните на Канъс ще помогнат властта да си върне , а Канъс жертви като на богове ще им принася и народа имперски на олтари ще полага , като овци и кози- за жертва! Безсмъртие дали демоните на Канъс , или поне живот дълговечен , та разправят че още е жив. Събрал е той всички племена и народи по пътя си- едни е покорил със сила , та не го обичат твърде, други с обещания е приласкал...та най-после до границите на Империята е стигнал.. и радостно е сърцето му да я види раздробена и слаба...ала кой е той людете са забравили , пък и слуховете дето до тях достигат- не може да са верни! Та не знаели  какво е туй дето към Външните провинции настъпва...

Случило се тъй , че Митрея и Скотовете се обединили , макар и за кратко и с помощта на Капедун разбрали кой е Некромантът. Из цяла Митрея имало сражения и много градове и села се изгубили навеки...
...докато не станало така , че Канъс , заслепен в силата и могъществото си , не сключил с друидите от Капедун облог за двубой с Азотец Трети , пълководец на Митрея , и победил , но бил наранен , кето позволило на друидите да отнемат силата му. Ранен , лишен от сила , той избяга при армията си , укрепила се в една от Кулите на Митрея .  С отнемането на силата му Демоните с които бил сключил съюз , били освободени и се пръснали по света да сеят зло и разруха. Те се нахвърлили върху собствената си армия и много от слетовниците на Канъс погинали , та в крайна сметка вил обсаден от обединените войски на Скотовете и Митрея и разгромен. И в онзи ден на величие и победа само двамина останали до него , които го отнесли към спасение извън битката ...
Така Канъс останал обикновен човек и свършил дните си като смъртен. Но се носят слухове , че преди да умре прбивавал в Хеорад и Капедун , където покварил магьосници , жадни за власт и знания и създал Черна ложа , която се прекланяла пред Мрака...